15-минутните градове представляват модерен и гъвкав модел за градско планиране, поставящ човека в центъра на градското развитие. Концепцията се основава на идеята, че всеки жител трябва да има достъп до основни услуги – работа, образование, здравеопазване, пазаруване и отдих – в рамките на 15 минути пеша или с велосипед от дома си. Този подход вече се прилага успешно в редица мегаполиси по света, включително Барселона, Богота, Буенос Айрес, Мелбърн, Милано, Париж и Портланд. В България също имаме добри примери, които ще разгледаме по-късно в публикацията.
Всеки от гореспоменатите примери предлага ценен опит на местните власти (общинските съвети): от интегрирането на зелени площи и велосипедна инфраструктура, до стимулирането на локалната икономика и намаляването на трафика. Тези добри практики могат да бъдат адаптирани според културния, икономическия и социалния контекст на различните държави, което прави концепцията приложима както в големи метрополии, така и в по-малки градове. В тази публикация на Oximo ще разгледаме по-подробно 15-минутните градове.
15-минутните градове не ограничават свободата на движение, нито принуждават жителите да прекарват цялото си време в рамките на своя квартал. Напротив – концепцията цели да улесни достъпа до основните ежедневни услуги и удобства в близост до дома. Това включва възможност за пазаруване на хранителни стоки, посещение на аптека, училище или спортен обект на кратко разстояние пеша или с велосипед, ако човек пожелае.
Подобна организация на градската среда стимулира развитието на местната икономика, тъй като създава условия за процъфтяване на кварталните магазини, заведения и услуги, които разчитат на постоянен поток от клиенти от района. Милиони жители по света вече живеят в подобна среда – някои по традиция, а други поради липсата на алтернативи. Внедряването на модела предоставя избор: да вършите повече неща в непосредствена близост, без това да ограничава възможността Ви да пътувате и да се придвижвате свободно на по-големи разстояния.
Добри международни практики в прилагането на 15-минутните градове показват, че концепцията може да бъде адаптирана успешно към различни културни и икономически контексти, като стимулира икономическата активност и подобрява качеството на живот:
Барселона прилага модела на суперблоковете (в контекста на територия) – урбанизирани зони с ограничен автомобилен достъп и приоритет за пешеходци и велосипедисти. Първата реализация е в квартал „Побленоу“ и довежда до 31% ръст на търговските обекти на партерно ниво – от 65 на 85, което е ясен индикатор за засилената местна търговска активност.
Богота развива концепцията за жизнени квартали, насочена към подобряване на уличната инфраструктура и социалната среда. Включени са специални зони с приоритет за деца, концентрирани около детски центрове, което създава по-безопасни и социално активни общности.
Мелбърн въвежда пилотна програма за 20-минутни квартали в три района, базирана на рамка за „движение и място“, която поставя хората в центъра на транспортното планиране. Проучванията показват, че 20 минути е максималното време, което жителите са склонни да изминат пеша, за да получат достъп до основните си ежедневни услуги.
Милано трансформира уличното пространство чрез програми за отворени площади и пешеходни зони, като въвежда ограничение на скоростта от 30 км/ч (вместо 50 км/ч) на 60% от пътната мрежа – мярка, която подобрява пътната безопасност и намалява шумовото замърсяване.
Париж възприема училищата като центрове на кварталите, където сградите изпълняват много повече функции от образователните – те стават културни, спортни и социални хъбове. Това оптимизира пространството и намалява презастрояването в един квартал.
Когато училищата изпълняват много повече функции от една, тогава разходите за транспорт и загубеното време в пътуване между локации намаляват значително, оставайки много по-малък въглероден отпечатък. Ситуацията е изключително предимство за родителите.
Да направим един паралел с България – ако Вашето дете приключи училище, вероятно ще трябва да пътувате 30-40 минути в пиков час, за да го закарате на спортна тренировка и после още 30-40 минути, за да отидете на театър. Методът на Париж позволява детето Ви да посети своя спортен клуб веднага след часовете, а докато тренировката трае - Вие да се насладите на културна постановка, да прочетете книга в библиотеката, да се социализирате с другите родители.
Това, както казахме, намалява въглеродния отпечатък и помага на обществото да се социализира, създавайки по-силни вътрешно обществени връзки между различните семейства, които живеят на близки локации.
Тези примери демонстрират, че 15-минутните градове могат да се реализират с различни подходи, но с обща цел – по-устойчива, достъпна и жива градска среда.
В контекстa на България концепцията за 15-минутните градове намира своето естествено приложение във Варна – един от най-динамично развиващите се градове по Черноморието. В няколко варненски квартала вече се наблюдават ключови елементи на модела, които показват как добре планираната инфраструктура и наличието на услуги в близост до дома повишават качеството на живот:
Тези примери показват, че във Варна вече съществуват реални предпоставки за развитието на 15-минутните градове, като добрата свързаност и наличието на разнообразни услуги в близост до дома превръщат тези квартали в успешен модел за устойчиво градско планиране. Проблемът в съответния град е, че все още повечето работни места са в индустриалните зони, което концентрира огромно количество трафик около тях в пикови часове.
Концепцията за 15-минутните градове е лесна за разбиране – те са универсални и може да се приложат в различен мащаб – от малки квартали, до цели метрополни зони. Опитът на водещи световни локации показва, че подобен подход носи значителни ползи за местната икономика, социалната свързаност и качеството на живот.
Новото и отличителното в концепцията за 15-минутните градове е интегрирането на основен набор от идеи и принципи за градско развитие, ориентирано към хората:
Концепцията за 15-минутния град предлага лесно приложима и позитивна визия за бъдещето на градската среда, която поставя хората в центъра на планирането. Тя е гъвкава и позволява на всяка община да я адаптира според културните особености, местния контекст и нуждите на жителите, като включва активното участие на гражданите, бизнеса и неправителствените организации.
Този модел насърчава удобството и достъпността на ежедневните услуги в рамките на кратко разстояние и подкрепя по-широки стратегически цели на градовете в сферата на климатичните политики, социалната справедливост, общественото здраве и устойчивото градско развитие.
Много градове по света са експериментирали с елементи от концепцията за 15-минутните градове още преди пандемията от COVID-19. Въпреки това глобалната здравна криза ускори този процес, като създаде уникална възможност за преосмисляне на градската среда. Разширяването на пешеходните зони, обособяването на нови велосипедни алеи и трансформирането на улиците в по-безопасни и приятни пространства станаха ключови за гарантиране на социална дистанция и комфорт на жителите.
Пандемията разкри силната нужда от по-устойчив и справедлив модел на развитие. Според глобално проучване на Световния икономически форум от края на 2020 г., хората по целия свят желаят не връщане към предишния модел, а нова, по-балансирана и екологична градска реалност. Концепцията за 15-минутния град предлага:
Моделът на 15-минутните градове създава благоприятна среда за развитие на локалния бизнес. Когато ежедневните услуги, магазини и работни места се намират на кратко разстояние пеша или с велосипед, това води до по-висок клиентопоток за кварталните търговски улици, по-разнообразни възможности за заетост и оптимално използване на сградния и уличния фонд.
Подобренията в градската инфраструктура и уличните пейзажи имат измерим ефект върху икономическия растеж. Показателен пример е Оклахома, където целенасочените инвестиции в инфраструктура, ориентирана към пешеходците, водят до икономически подем и подобряване на общественото здраве само за пет години.
Активният начин на придвижване, намаленият автомобилен трафик и по-чистият въздух допринасят за по-високо качество на живот. Жителите на 15-минутните градове имат лесен достъп до здравословни храни (чрез кооперативните пазари), зелени площи и спортни активности, което понижава нивата на стрес, намалява социалната изолация и стимулира общностните връзки.
Разширяването на зелената инфраструктура – повече дървета, растителност и паркове – облекчава ефекта от градския топлинен остров, намалява риска от наводнения и повишава биоразнообразието, създавайки допълнителни икономически и здравни ползи.
Чрез намаляване на ненужните пътувания с лични автомобили и насърчаване на устойчиви транспортни решения, 15-минутните градове допринасят за по-ниски въглеродни емисии и по-добро качество на въздуха. Макар често да се сравнява със „зоните с ниски емисии“, концепцията е по-широка – тя цели интегриран подход към мобилността, икономиката и социалната среда, който води до по-здравословна и устойчива градска екосистема.
15-минутните градове са реалистичен модел, който вече променя облика на редица световни градове. Те предлагат устойчива рамка, в която градската среда става по-достъпна, бизнесът по-жизнен, а животът – по-здравословен и балансиран. Чрез правилно планиране, участие на местната общност и интеграция на модерни инфраструктурни решения, всеки квартал може да се превърне в място, където хората живеят по-добре, пътуват по-малко и се чувстват по-свързани помежду си.
Бъдещето на градовете принадлежи на модели, които поставят човека и качеството на живот на първо място. 15-минутният град е именно такъв модел – и колкото по-рано бъде възприет, толкова по-рано ще се усетят ползите му. Ако желаете да се сдобиете в имот, който има перспективата да бъде част от бъдещ 15-минутен град, попълнете формуляра на Oximo.
15-минутните градове представляват модерен и гъвкав модел за градско планиране, поставящ човека в центъра на градското развитие. Концепцията се основава на идеята, че всеки жител трябва да има достъп до основни услуги – работа, образование, здравеопазване, пазаруване и отдих – в рамките на 15 минути пеша или с велосипед от дома си. Този подход вече се прилага успешно в редица мегаполиси по света, включително Барселона, Богота, Буенос Айрес, Мелбърн, Милано, Париж и Портланд. В България също имаме добри примери, които ще разгледаме по-късно в публикацията.
Всеки от гореспоменатите примери предлага ценен опит на местните власти (общинските съвети): от интегрирането на зелени площи и велосипедна инфраструктура, до стимулирането на локалната икономика и намаляването на трафика. Тези добри практики могат да бъдат адаптирани според културния, икономическия и социалния контекст на различните държави, което прави концепцията приложима както в големи метрополии, така и в по-малки градове. В тази публикация на Oximo ще разгледаме по-подробно 15-минутните градове.
15-минутните градове не ограничават свободата на движение, нито принуждават жителите да прекарват цялото си време в рамките на своя квартал. Напротив – концепцията цели да улесни достъпа до основните ежедневни услуги и удобства в близост до дома. Това включва възможност за пазаруване на хранителни стоки, посещение на аптека, училище или спортен обект на кратко разстояние пеша или с велосипед, ако човек пожелае.
Подобна организация на градската среда стимулира развитието на местната икономика, тъй като създава условия за процъфтяване на кварталните магазини, заведения и услуги, които разчитат на постоянен поток от клиенти от района. Милиони жители по света вече живеят в подобна среда – някои по традиция, а други поради липсата на алтернативи. Внедряването на модела предоставя избор: да вършите повече неща в непосредствена близост, без това да ограничава възможността Ви да пътувате и да се придвижвате свободно на по-големи разстояния.
Добри международни практики в прилагането на 15-минутните градове показват, че концепцията може да бъде адаптирана успешно към различни културни и икономически контексти, като стимулира икономическата активност и подобрява качеството на живот:
Барселона прилага модела на суперблоковете (в контекста на територия) – урбанизирани зони с ограничен автомобилен достъп и приоритет за пешеходци и велосипедисти. Първата реализация е в квартал „Побленоу“ и довежда до 31% ръст на търговските обекти на партерно ниво – от 65 на 85, което е ясен индикатор за засилената местна търговска активност.
Богота развива концепцията за жизнени квартали, насочена към подобряване на уличната инфраструктура и социалната среда. Включени са специални зони с приоритет за деца, концентрирани около детски центрове, което създава по-безопасни и социално активни общности.
Мелбърн въвежда пилотна програма за 20-минутни квартали в три района, базирана на рамка за „движение и място“, която поставя хората в центъра на транспортното планиране. Проучванията показват, че 20 минути е максималното време, което жителите са склонни да изминат пеша, за да получат достъп до основните си ежедневни услуги.
Милано трансформира уличното пространство чрез програми за отворени площади и пешеходни зони, като въвежда ограничение на скоростта от 30 км/ч (вместо 50 км/ч) на 60% от пътната мрежа – мярка, която подобрява пътната безопасност и намалява шумовото замърсяване.
Париж възприема училищата като центрове на кварталите, където сградите изпълняват много повече функции от образователните – те стават културни, спортни и социални хъбове. Това оптимизира пространството и намалява презастрояването в един квартал.
Когато училищата изпълняват много повече функции от една, тогава разходите за транспорт и загубеното време в пътуване между локации намаляват значително, оставайки много по-малък въглероден отпечатък. Ситуацията е изключително предимство за родителите.
Да направим един паралел с България – ако Вашето дете приключи училище, вероятно ще трябва да пътувате 30-40 минути в пиков час, за да го закарате на спортна тренировка и после още 30-40 минути, за да отидете на театър. Методът на Париж позволява детето Ви да посети своя спортен клуб веднага след часовете, а докато тренировката трае - Вие да се насладите на културна постановка, да прочетете книга в библиотеката, да се социализирате с другите родители.
Това, както казахме, намалява въглеродния отпечатък и помага на обществото да се социализира, създавайки по-силни вътрешно обществени връзки между различните семейства, които живеят на близки локации.
Тези примери демонстрират, че 15-минутните градове могат да се реализират с различни подходи, но с обща цел – по-устойчива, достъпна и жива градска среда.
В контекстa на България концепцията за 15-минутните градове намира своето естествено приложение във Варна – един от най-динамично развиващите се градове по Черноморието. В няколко варненски квартала вече се наблюдават ключови елементи на модела, които показват как добре планираната инфраструктура и наличието на услуги в близост до дома повишават качеството на живот:
Тези примери показват, че във Варна вече съществуват реални предпоставки за развитието на 15-минутните градове, като добрата свързаност и наличието на разнообразни услуги в близост до дома превръщат тези квартали в успешен модел за устойчиво градско планиране. Проблемът в съответния град е, че все още повечето работни места са в индустриалните зони, което концентрира огромно количество трафик около тях в пикови часове.
Концепцията за 15-минутните градове е лесна за разбиране – те са универсални и може да се приложат в различен мащаб – от малки квартали, до цели метрополни зони. Опитът на водещи световни локации показва, че подобен подход носи значителни ползи за местната икономика, социалната свързаност и качеството на живот.
Новото и отличителното в концепцията за 15-минутните градове е интегрирането на основен набор от идеи и принципи за градско развитие, ориентирано към хората:
Концепцията за 15-минутния град предлага лесно приложима и позитивна визия за бъдещето на градската среда, която поставя хората в центъра на планирането. Тя е гъвкава и позволява на всяка община да я адаптира според културните особености, местния контекст и нуждите на жителите, като включва активното участие на гражданите, бизнеса и неправителствените организации.
Този модел насърчава удобството и достъпността на ежедневните услуги в рамките на кратко разстояние и подкрепя по-широки стратегически цели на градовете в сферата на климатичните политики, социалната справедливост, общественото здраве и устойчивото градско развитие.
Много градове по света са експериментирали с елементи от концепцията за 15-минутните градове още преди пандемията от COVID-19. Въпреки това глобалната здравна криза ускори този процес, като създаде уникална възможност за преосмисляне на градската среда. Разширяването на пешеходните зони, обособяването на нови велосипедни алеи и трансформирането на улиците в по-безопасни и приятни пространства станаха ключови за гарантиране на социална дистанция и комфорт на жителите.
Пандемията разкри силната нужда от по-устойчив и справедлив модел на развитие. Според глобално проучване на Световния икономически форум от края на 2020 г., хората по целия свят желаят не връщане към предишния модел, а нова, по-балансирана и екологична градска реалност. Концепцията за 15-минутния град предлага:
Моделът на 15-минутните градове създава благоприятна среда за развитие на локалния бизнес. Когато ежедневните услуги, магазини и работни места се намират на кратко разстояние пеша или с велосипед, това води до по-висок клиентопоток за кварталните търговски улици, по-разнообразни възможности за заетост и оптимално използване на сградния и уличния фонд.
Подобренията в градската инфраструктура и уличните пейзажи имат измерим ефект върху икономическия растеж. Показателен пример е Оклахома, където целенасочените инвестиции в инфраструктура, ориентирана към пешеходците, водят до икономически подем и подобряване на общественото здраве само за пет години.
Активният начин на придвижване, намаленият автомобилен трафик и по-чистият въздух допринасят за по-високо качество на живот. Жителите на 15-минутните градове имат лесен достъп до здравословни храни (чрез кооперативните пазари), зелени площи и спортни активности, което понижава нивата на стрес, намалява социалната изолация и стимулира общностните връзки.
Разширяването на зелената инфраструктура – повече дървета, растителност и паркове – облекчава ефекта от градския топлинен остров, намалява риска от наводнения и повишава биоразнообразието, създавайки допълнителни икономически и здравни ползи.
Чрез намаляване на ненужните пътувания с лични автомобили и насърчаване на устойчиви транспортни решения, 15-минутните градове допринасят за по-ниски въглеродни емисии и по-добро качество на въздуха. Макар често да се сравнява със „зоните с ниски емисии“, концепцията е по-широка – тя цели интегриран подход към мобилността, икономиката и социалната среда, който води до по-здравословна и устойчива градска екосистема.
15-минутните градове са реалистичен модел, който вече променя облика на редица световни градове. Те предлагат устойчива рамка, в която градската среда става по-достъпна, бизнесът по-жизнен, а животът – по-здравословен и балансиран. Чрез правилно планиране, участие на местната общност и интеграция на модерни инфраструктурни решения, всеки квартал може да се превърне в място, където хората живеят по-добре, пътуват по-малко и се чувстват по-свързани помежду си.
Бъдещето на градовете принадлежи на модели, които поставят човека и качеството на живот на първо място. 15-минутният град е именно такъв модел – и колкото по-рано бъде възприет, толкова по-рано ще се усетят ползите му. Ако желаете да се сдобиете в имот, който има перспективата да бъде част от бъдещ 15-минутен град, попълнете формуляра на Oximo.
Бъдещето на инвестициите
Иновативна платформа, която обединява инвеститори и им позволява да влизат в сделки с недвижими имоти с преференциални условия. Разполагаме с екип от опитни експерти, които търсят и управляват печеливши инвестиционни проекти.
Научете първи за следващите ни инвестиционни проекти
Ако искате първи да научавате за следващите ни проекти, лесно може да заявите интереса си! Попълнете формуляра и ще започнете да получавате актуалните ни предложения
